Хамстери

Хамстерът е гризач, който принадлежи към подсемейство хомякови. Представителите имат набито тяло. Ушите им са малки и покрити с козина. Крайниците са къси, но с дълги стъпала. Опашката е много по-малка от тялото (1/6 от него). Изключение е само обикновеният хамстер, чиято опашка е дълга колкото тялото му. Козината му е гъста, мека на допир. Срещат се дългокосмести и късокосмести представители. Окраската на козината може да бъде едноцветна – бяла, сива, черна, кафява, кафяво-жълта, жълта, сапфирена, дори и червена, както и комбинация от тези цветове.  Хамстерът има много нежна костна система, поради което е предразположен към счупвания на костите. Чувствителен е към температурните разлики. Повечето представители не спят зимен сън. Изключение прави златистият хамстер, който изпада с състояние на зимен сън за няколко дни или седмици, когато стане твърде студено за него. Хамстерите са активни през ноща и през сумрачната част от денонощието. Обичат много да дълбаят дупки и да крият храна в тях. 
  В менюто им трябва да бъдат включени плодове, зеленчуци, семена, ядки, соеви кълнове, сено, насекоми като щурци, скалаци, лакомства за хамстери от зоомагазините. Зелената част на морковите и доматите, и кълновете на картофите (необходимо е да са обелени предварително) трябва да се отделят, защото са токсични. Зеленият пипер също е отровен, затова трябва да се консумира жълт. Мандарините са полезни, но е и портокалите. Когато се хранят, хамстеритескладират храна в бузите си, които се издуват. В последствие крият тази храна в издълбани дупки за целта. 
  Достигат полова зрялост на различен етап от развитието си – от 1 до 3 месечна възраст, в зависимост от вида. Могат да родят от до 13 малки, два, три пъти годишно. Бременността продължава от 16 до 30 дни при различините видове.
  Хамстери, които се отглеждат като домашни любимци са златистият самурен хамстер, хамстерът на Кампел, на Роборосвки, джунгарският и обикновеният хамстер. Обикновеният и златистият хамстер достигат дължина около 34 см, докато другите само 5 – 10 см. Джунгарският хамстер изгражда силни моногамни връзки и при раздяла с партньора си изпада в депресия и започва да яде много, поради което може да затлъстее. Това състояние е присъщо повече за мъжкия. Обикновеният и златистият женски хамстери стават агресивени към мъжкия, ако се държат дълго време заедно. Препоръчително е да се отделят след чифтосването, защото са известни и случаи на смърт при мъжките след агресивно поведение от страна на женски. Продължителността на живота на обикновеният и златистия хамстер варира между 2 и 3 години, на джунгарския и на хамстера на Кампел – от 1,5 до 2 години, а на Роборовски – от 3 до 3,5 години.